Семействата на деца, които заекват, често са изправени пред много въпроси и проблеми.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАЕКВАНЕТО?
Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Когато детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или повтаря начални звукове, думи или фрази по-често от обикновено, казваме, че детето заеква. Заекването се появява най-вече между втората-третата и шестата година. Периодът, през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности се характеризира с протичането на много и различни процеси. Това е труден период. Понякога, за да формулират или съставят едно изречение, те повтарят някои думи и фрази, и многократно използват съюза "и". Подобно речево поведение е нормално. Когато, обаче, то стане навик, придружен от вторични прояви (гримаси по лицето и други непривични жестове с ръце и тяло), когато затруднението в говора е съпътствано от страх и притеснение, т.е. когато говоренето за детето се превърне в усилие, едва тогава може да кажем, че детето заеква и да се запитаме какво да правим.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАЕКВАНЕТО?
Преди всичко не обвинявайте себе си за това, че детето заеква!
Няма място за търсене на вина! В света 4-5% от децата страдат от заекване в една или друга степен. Наследственото предразположение може да е свързано с периода, в който двете мозъчни полукълба започват да контролират функциите, за които са предназначени. Това е само една от множеството теории за възникване на заекването. Фактори, свързани с неврологичното развитие, обясняват също защо повече от половината деца, при които заекването се е появило преди шестата година, по-късно го "израстват". Рядко, обаче, заекването на детето Ви се влияе от един единствен фактор. Вашето отношение към проблема на детето и атмосферата, в която то живее, след като веднъж заекването се е появило, до голяма степен определят развитието на говорните затруднения.
КАК СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО В СВОЯТА СРЕДА?
Опитайте се да си представите какво изпитва детето Ви, когато заеква. Поставете се на негово място в този момент. Какво бихте изпитали? Какво бихте мислили? Ето какво споделя един възрастен от детството си:
"Онова, което за другите деца беше така лесно -
да задават въпроси, да разказват за своя ден -
за мен беше мъчение. Не можех просто да кажа какво искам.
Борех се, за да го направя. В училище се боях дори да задавам въпроси.
Даже да произнеса името си ми беше трудно. Другите деца ми се присмиваха.
В къщи също не можех да обясня какво точно искам -
понякога ми подаваха портокал, а всъщност това, което исках беше банан.
Но родителите ми нямаха търпение и не чакаха да довърша изречението си.
Страхувах се, че не съм способен да изрека нещо ценно…"
КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ВИЕ, РОДИТЕЛЯТ, В СВОЯТА СРЕДА?
Да си родител е извънредно трудна задача. Да си родител на дете с какъвто и да е проблем, обаче, е още по-трудно. Вие трябва да се грижите за дете, което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може лесно да обясни какво точно иска. Освен това, Вие трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в момента, когато детето заеква: притеснение, чувство за вина, раздразнение, стремеж да не надценявате затруднението или да се убедите, че ще премине бързо, смущение, тъга, желание да му помогнете или пък гняв, че детето не е способно да се справи с нещо така просто, според Вас. Наистина е много тежко да гледате как някой, когото обичате, е в затруднение. Възможно е също да Ви притеснява отношението на другите членове на семейството, съседите, учителите, а също и незнанието какво да правите. Може би се чувствате объркани и самотни? Не се колебайте да потърсите консултация и помощ от професионалист. Не забравяйте, че Вашето спокойствие е най-силния инструмент за справянето с проблема!
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Как да разберете, че се нуждаете от помощ? Как да бъдете сигурен, че не преувеличавате говорните затруднения на детето си? Най-добре е да си зададете въпроса: "Бори ли се детето ми с нещо, което не може да контролира и не зависи от него?" Ако отговорът е положителен, потърсете квалифициран говорен терапевт. Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно. Но не трябва да залагате на тази възможност. Добрият професионалист ще се погрижи за детето Ви, а също и за Вас самия, като Ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.
КАКВО ПРЕЖИВЯВА ДЕТЕТО?
Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става във Вашия дом. Отделете време, за да се наблюдавате и да прецените как общувате с детето си. Как реагирате, с каква реплика или забележка когато детето започва да заеква? Как реагира детето на Вашата реплика? Ще бъде от полза за Вас и за него да се вгледате в чувствата си, да станете по-наясно с посланията, които си разменяте с вербални и невербални средсва.
Един добър начин да проследите взаимоотношенията с детето си е да си водите записки, като отбелязвате кога и при какви обстоятелства детето заеква. Става ли нещо особено в семейството в тези моменти? Как останалите реагират на заекването и каква е детската реакция спрямо техните? Има ли разлика в начина, по който заеква в различните ситуации? Воденето на този дневник, отбелязването на взаимоотношенията в семейството; на звуковете и думите, които затрудняват детето, е информация, ценна както за Вас, така и от помощ за терапевта, който работи с детето Ви.
Не очаквайте светкавични резултати. Трябва да вземете предвид неврологичното състояние на детето, а също и факта, че заекването е много упорит навик и не е лесно да се преодолее. Имайте предвид също, че много често децата демонстрират съвсем гладък говор в клинична обстановка, но извън кабинета изпитват значителни затруднения.
Извънредно важно е в дома Ви да съществува атмосфера на открити и изпълнени със загриженост взаимоотношения. Не превръщайте заекването в тема-табу! Ако никога не говорите за затрудненията на детето, то тогава може да възприеме заекването си като нещо лошо и срамно. Все пак детето Ви не е толкова малко, то има възможност да разбере или поне ще усети загрижеността Ви. Именно такъв тип отношения са изключително важни, за да може детето да се почувства свободно и спокойно когато говори.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАЕКВАНЕТО?
Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Когато детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или повтаря начални звукове, думи или фрази по-често от обикновено, казваме, че детето заеква. Заекването се появява най-вече между втората-третата и шестата година. Периодът, през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности се характеризира с протичането на много и различни процеси. Това е труден период. Понякога, за да формулират или съставят едно изречение, те повтарят някои думи и фрази, и многократно използват съюза "и". Подобно речево поведение е нормално. Когато, обаче, то стане навик, придружен от вторични прояви (гримаси по лицето и други непривични жестове с ръце и тяло), когато затруднението в говора е съпътствано от страх и притеснение, т.е. когато говоренето за детето се превърне в усилие, едва тогава може да кажем, че детето заеква и да се запитаме какво да правим.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАЕКВАНЕТО?
Преди всичко не обвинявайте себе си за това, че детето заеква!
Няма място за търсене на вина! В света 4-5% от децата страдат от заекване в една или друга степен. Наследственото предразположение може да е свързано с периода, в който двете мозъчни полукълба започват да контролират функциите, за които са предназначени. Това е само една от множеството теории за възникване на заекването. Фактори, свързани с неврологичното развитие, обясняват също защо повече от половината деца, при които заекването се е появило преди шестата година, по-късно го "израстват". Рядко, обаче, заекването на детето Ви се влияе от един единствен фактор. Вашето отношение към проблема на детето и атмосферата, в която то живее, след като веднъж заекването се е появило, до голяма степен определят развитието на говорните затруднения.
КАК СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО В СВОЯТА СРЕДА?
Опитайте се да си представите какво изпитва детето Ви, когато заеква. Поставете се на негово място в този момент. Какво бихте изпитали? Какво бихте мислили? Ето какво споделя един възрастен от детството си:
"Онова, което за другите деца беше така лесно -
да задават въпроси, да разказват за своя ден -
за мен беше мъчение. Не можех просто да кажа какво искам.
Борех се, за да го направя. В училище се боях дори да задавам въпроси.
Даже да произнеса името си ми беше трудно. Другите деца ми се присмиваха.
В къщи също не можех да обясня какво точно искам -
понякога ми подаваха портокал, а всъщност това, което исках беше банан.
Но родителите ми нямаха търпение и не чакаха да довърша изречението си.
Страхувах се, че не съм способен да изрека нещо ценно…"
КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ВИЕ, РОДИТЕЛЯТ, В СВОЯТА СРЕДА?
Да си родител е извънредно трудна задача. Да си родител на дете с какъвто и да е проблем, обаче, е още по-трудно. Вие трябва да се грижите за дете, което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може лесно да обясни какво точно иска. Освен това, Вие трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в момента, когато детето заеква: притеснение, чувство за вина, раздразнение, стремеж да не надценявате затруднението или да се убедите, че ще премине бързо, смущение, тъга, желание да му помогнете или пък гняв, че детето не е способно да се справи с нещо така просто, според Вас. Наистина е много тежко да гледате как някой, когото обичате, е в затруднение. Възможно е също да Ви притеснява отношението на другите членове на семейството, съседите, учителите, а също и незнанието какво да правите. Може би се чувствате объркани и самотни? Не се колебайте да потърсите консултация и помощ от професионалист. Не забравяйте, че Вашето спокойствие е най-силния инструмент за справянето с проблема!
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Как да разберете, че се нуждаете от помощ? Как да бъдете сигурен, че не преувеличавате говорните затруднения на детето си? Най-добре е да си зададете въпроса: "Бори ли се детето ми с нещо, което не може да контролира и не зависи от него?" Ако отговорът е положителен, потърсете квалифициран говорен терапевт. Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно. Но не трябва да залагате на тази възможност. Добрият професионалист ще се погрижи за детето Ви, а също и за Вас самия, като Ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.
КАКВО ПРЕЖИВЯВА ДЕТЕТО?
Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става във Вашия дом. Отделете време, за да се наблюдавате и да прецените как общувате с детето си. Как реагирате, с каква реплика или забележка когато детето започва да заеква? Как реагира детето на Вашата реплика? Ще бъде от полза за Вас и за него да се вгледате в чувствата си, да станете по-наясно с посланията, които си разменяте с вербални и невербални средсва.
Един добър начин да проследите взаимоотношенията с детето си е да си водите записки, като отбелязвате кога и при какви обстоятелства детето заеква. Става ли нещо особено в семейството в тези моменти? Как останалите реагират на заекването и каква е детската реакция спрямо техните? Има ли разлика в начина, по който заеква в различните ситуации? Воденето на този дневник, отбелязването на взаимоотношенията в семейството; на звуковете и думите, които затрудняват детето, е информация, ценна както за Вас, така и от помощ за терапевта, който работи с детето Ви.
Не очаквайте светкавични резултати. Трябва да вземете предвид неврологичното състояние на детето, а също и факта, че заекването е много упорит навик и не е лесно да се преодолее. Имайте предвид също, че много често децата демонстрират съвсем гладък говор в клинична обстановка, но извън кабинета изпитват значителни затруднения.
Извънредно важно е в дома Ви да съществува атмосфера на открити и изпълнени със загриженост взаимоотношения. Не превръщайте заекването в тема-табу! Ако никога не говорите за затрудненията на детето, то тогава може да възприеме заекването си като нещо лошо и срамно. Все пак детето Ви не е толкова малко, то има възможност да разбере или поне ще усети загрижеността Ви. Именно такъв тип отношения са изключително важни, за да може детето да се почувства свободно и спокойно когато говори.